СЪЛЗАТА НА ИЗИДА

Книгата предложена на вашето внимание - Сълзата на Изида: Забуленото масонство от Сабаор Абу Авира, се явява абсолютно безпрецедентна и уникална в контекста на съвременната световна масонска литература, и може би изобщо на световната езотерична литература през последните няколко десетилетия. И не толкова само като информация, (частици от която могат да се открият в редица други масонски публикации, езотерични послания и митове), колкото като позиция на автора, нямаща аналог не само в съвременната българска, но и  световна масонска литература, (и дори, може да се каже - в съвременната духовна и езотерична култура като цяло). Авторът, за разлика от мейнстрийм масонската литература, е избрал една съвсем друга отправна позиция, която може да бъде определена най-общо като "поглед върху интегралната Масонска Традиция", или с други думи - "масонски традиционализъм".

След тези уводни думи обаче читателят (с основание) може да си зададе резонния въпрос - а с какво именно е безпрецедентна точно тази публикация, след като в последните три столетия на съвременното Масонство е създадена една наистина огромна по-обем, (и в някои случаи, и изключително задълбочена като съдържание) масонска и езотерична литература, достъпна за читателя? Отговорът е много прост - Сълзата на Изида: Забуленото масонство не е  поредната обикновена масонска публикация, а нещо съвсем различно (както и читателят сам ще се увери, разгръщайки страниците). Това е може би един от доста редките щастливи случаи, когато един масонски автор е бил осенен от Светлината на вдъхновението свише, от небесните чертози на Невидимия Свят, и е бил допуснат до Светая Светих на Храма на Единната Езотерична Традиция (част от която е и масонската такава).

Работата е там, че мнозина от утвърдените традиционни масонски автори, творили  през вековете, са създавали своите произведения, (съхранени в Златния Фонд на масонската култура), доста назад във времето, в епохи преди нашата, и различни от  нея, когато свещената, сакрална  същност на обществения живот и общественото съзнание не са били поставяни под съмнение (както днес), а Масонското Посвещение е било пълно, истинно и действено. Те са творили в лоното на една древна посветителска традиция на Царското Изкуство, базирана основно върху традиционните  ценности, близки до самия Първоизточник не само на самото Масонство, но и на нашата цивилизация въобще.

Не е обаче такъв случаят в съвременния свят, профанизиращ се с все по-ускорени темпове, в който духовната и езотеричната култура (пък и не само те), като че ли се намират в състояние на перманентен упадък , един полет надолу  към бездната на невежеството. Съвременните братя Свободни Зидари в по-голямата си част, (въпреки Светлината която формално им е била дадена в Ложата), понякога не съумяват да се откъснат изцяло от профанното, антитрадиционно  и пагубно влияние на съвременния свят.

И това е напълно естествено, доколкото Златната, Сребърната, Бронзовата и Желязната епохи са вече някъде изгубени назад във времето, и днешното битие е фатално потопено в една доста пошла, профаническа, десакрализирана действителност, предвестник на Последните Времена на настоящия космически цикъл. Съвременният човек изобщо, (в това число и мнозина от инициираните в Свободното Зидарство), e вече отчужден не само от истинската първоначална и автентична сакрална метафизична традиция, но и от традиционната култура като цяло.

Точно поради тези причини книгата Сълзата на Изида: Забуленото масонство на представлява един много рядък случай, когато четящата аудитория (все по-оредяваща за съжаление) получава редкия шанс да се докосне до нещо истинско, автентично, (почти съвършено като текстова форма), и невероятно задълбочено като съдържание. Ще цитираме само един пасаж от представянето на този текст в публичното пространство, даващ според нас много точна представа за какво става дума: "Книгата носи енергия, предназначена да сътвори съзнанието, за да се познае Истината. Тя е за тези, които нямат път, за да намерят Пътя; за тези, които имат Път, за да стигнат до края му; за достигналите до там да разберат, че в действителност няма край и трябва да се превърнат в самия Път; докато за тези, които са вече Пътят, тя е само един Път. В посвещенческите традиции, вървенето по духовния път се нарича просто Път. В масонската традиция този път се нарича Градеж. Същността на масонството се съдържа в Градеж."

Тези кратки редове синтезират може би основното послание на текста, които автора, като че  ли е свалил от Невидимия Свят и записал, за да не бъде изгубена езотеричната нишка за търсещите Светлината, както и за да освети Пътя напред за онези, които са я получили само формално, но не са били истински вътрешно озарени от нея. Това е така, защото авторът е успял да се слее почти изцяло с вектора на скритите силови линии на истинската изначална Масонска Традиция, следвайки философските принципи, върху които се строи Храмът на сакралното световъзприятие изобщо, и в частност - докосвайки се до най-важните метафизични проблеми, върху които се базира древното и съвременно Свободно Зидарство.

Очевидно в работата върху текста автора се е стремил не толкова да напише поредната "масонска енциклопедия", а да изведе и акцентира върху най-важните и съществени теми в езотериката на Свободното Зидарство, което е предопределило пределната краткост, (почти конспективност на места), на самото изложение на включения в книгата материал, във вид на  своего "концентрирана мъдрост"; и всичко това подчинено на изключително балансирана разстановка на акцентите между различните глави и части на книгата. Същевременно методиката при  изложение на материалът е крайно пестелива , което според нас е основно достойнство на текста - в минимален обем да представи максимално есенцията на езотеричното масонско Познание (именно като "Познание", а не просто като "информация").

Авторът е съумял и да избегне основната клопка на повечето подобни текстове - повторение на повторението (примери за което изобилстват в масонската и езотерична литература); за сметка на това той е разположил акцентите на публикацията строго в рамките на съответстващия контекст, избягвайки и като конструкция, и като съдържание на текста, от шаблонните масоно-профанически словоизлияния и словоблудства, (за съжаление наводнили и замърсили днес голяма част от книжния пазар и Интернет пространството).

В допълнение авторът се е придържал като общ принцип и подход в изложението към един радикален неконформизъм, към една твърда алтернативност на всякакви псевдоакадемични, квазихуманистични и профанизирани псевдофилософски умотворения на редица наши Братя, които лекомислено посягат към перото, не толкова за да хвърлят още повече Светлина, а като че ли да затъмнят и малкият лъч, който все още прониква между Колоните на Храма и огрява Олтарът на Масонската Ложа.

В тази рецензия ние съзнателно се въздържаме да навлизаме в анализ на самия текст на книгата Сълзата на Изида: Забуленото масонство, доколко читателят има пълното право да се докосне до него сам, в уединението на своята вътрешна "тъмна стаичка" и своя Вътрешен Храм - без всякакви предварителни внушения , за да  остане в него  удоволствието от  четенето  и свежест на възприятието,  неповляно  от всякакви предварителни очаквания. А насладата, която би могъл да получи интелигентният читател от този текст, е наистина огромна, стига обаче той да има търпението, интелектуалната мъдрост, и интуитивната чувствителност, чрез които да навлезе не само в смисъла на текста, но да премине отвъд него, към онзи пласт на невербално скрито познание, закодирано от автора зад думите.

Разбира се, интелектът е само едно повърхностно средство, (много често погрешно абсолютизирано от духовно невежите), и ние бихме се радвали  ако успеем да внушим на читателя да се опита да намери вътре в текста на книгата онзи дълбоко заровен диамант, който блести върху короната на Царското Изкуство, каквото Свободното Зидарство (за щастие  и благодарение на високо посветени Адепти, какъвто е и авторът на тази книга) все още е.

В допълнение на казаното дотук, бихме искали още и да подчертаем, че извън съдържанието и формата на текста, книгата е великолепно оформена като предпечатна подготовка, а полиграфското качество е просто чудесно -  тежка бяла хартия, отличен печат, пестеливи, но отлично подбрани илюстрации, и не на последно място - една доста ниска цена, като се има предвид уникалността на книгата във почти всяко отношение. На фона на масово издаваните зле напечатани, лошо оформени и мърляви издания , читателят ще се изненада какво удоволствие е самото докосване до тази книга.

И накрая бихме препоръчали на автора  в следващите си книги, (каквито не се съмняваме, че ще напише) малко да разшири обемът на илюстративния материал със свои собствени илюстрации,  доколкото той (освен всичко друго) е познат на обществеността и като един чудесен езотеричен художник, и вероятно само от скромност се е въздържал да включи в изданието повече свои илюстрации.

Пожелаваме на читателя на Сълзата на Изида: Забуленото масонство да изпита същото удоволствие от четенето на книгата, каквото изпитахме ние (и много наши Братя), както и да пожелаем на автора да ни зарадва скоро и с други, все така блестящи, творчески изяви.

В Прослава на Великият Архитект на Вселената!

Дата на публикуване: 12/08/2023