Майсторите, по билото на времето

НО КОИ СА ВСЪЩНОСТ ТЕ?

Първите сведения за тях по българските земи са от втората половина на ХVІІІ в. Тогава султан Мустафа ІІІ с указ поставя Братството на зидарите под закрилата си. Заставя местната власт да покровителства строителите и по никакъв начин да не пречи на работата им. Ферманът прогласява безпрецедентна независимост и недосегаемост на еснафите.

Старите зидарите били организирани в ложи, като имали тристепенната организация – ученик, калфа, майстор. Те тръгвали на първия чист понеделник от началото на Великденските пости на гурбет. Вървели в триъгълник, наподобяващ ято жерави. Начело крачел първомайсторът. Те не променяли този ред дори когато влизали в населени места. Местните ги поздравявали с почит и им предоставял подслон и храна без да им искат пари. Знаели, че те – мъжете на честта, ще се разплатят на връщане, по Димитровден.

Тези строители, за които науката твърди, че били “неграмотни” и “неуки”, прилагали същите принципи на градеж и оставяли върху произведенията си същите символи, каквито се срещат освен из цяла Западна Европа, също и на Балканите, и дори в мюсюлманските храмове. Това е една загадката, която поколения историци и изкуствоведи сякаш умишлено пренебрегват

А отговорът на тази загадка е, че всички тези хора са принадлежали към едно и също строително братство – това на оперативните зидари, наричано в Западна Европа оперативно масонство, за да не бърка с умозрителното Свободно зидарство.

Тяхното изкуство – познанията по геометрия, физика, химия, съпротивление на металите, геология, архитектура, гравитация е било добре пазена тайна векове наред и се е предавало през различните епохи, без да се губи знанието и при стриктно спазване на тристепенната организация. Изумителна е била тяхната скромност. Информацията за голяма част от строителите е оскъдна, а в повечето случаи липсва. Символите им обаче са техните подписи, автографи, по-които можем да ги разпознаем. Иначе няма как да си обясним, че в джамията в Одрин Селимийе от ХVІ в., в църквата „Санта Кроче” във Флоренция,  строена от ХІІІ до ХV в,. и в Рилския манастир  от ХІХ в. е изобразен печатът на Соломон. Това са различни теологични системи. Уникална е католическата църква „Сант’ Иво дела Сапиенца” в Рим, чийто план, основите й представляват хексаграм. За да стигне това знание до българските майстори, означава, че те са се школували някъде. Единственото възможно място е това да е станало в ложите им, като тънка червена нишка води от Македония към Далмация и цяла Западна Европа”.

Когато се вгледаме в архитектурните шедьоври на най-добрите български майстори и проследим тяхната биография, въпреки че има малко сведения, се вижда, че те са изучавали занаята си в строителните ложи на Западна Европа. Без изключително добра подготовка Великите майстори на строителните братства  през ХVIII и XIX век уста Кольо Фичето, уста Иван Боянин, архитектон Алекси Рилец и цялата плеяда архитекти практици не биха построили мостовете и църквите си. А те още стоят и могат да се видят. Поне тези, които поколенията след тях не са унищожили.

Наивно звучи обяснението, че като дюлгерствали в Истанбул, Одрин и Влашко, те “копирали” модерните решения на италианските архитекти. Архитектурата и строителството са едновременно изкуство и наука, които изискват дългогодишно усърдно изучаване и споделяне на опит. Например Ложата в Брацигово никога не е прекъсвала отношенията си с италианските и далматинските майстори.

Не е без значение фактът, че  Братството на строителите води началото си от строежа на пирамидите през третото хилядолетие преди новата ера. Оттогава датират ритуалите му и тристепенната му организация. Още тогава духовното усъвършенстване на членовете му е основна цел, успоредно с техническото усъвършенстване. Майсторите носели отговорността да изградят светогледа на чираците и калфите.

Удивителен факт е приликата между пазарджишката църква „Св. Богородица” и парижката „Нотр Дам” – и двете са изградени по един и същ начин, спазен е принципът на златното сечение, а основите им са издигнати върху тресавища, като е принципът на пилотното фундиране. Двете катедрали са издигнати върху дървени скари.

В Рилския манастир майстор Алекси строи в стила на Паладио и прави магерницата на същия конструктивен принцип, на който десетилетия по-късно е издигната Айфеловата кула.

Дървеният мост на Кольо Фичето в Ловеч е реплика към майстор Нери ди Фиораванте и неговия дървен мост от 1345 г. на река Арно във Флоренция. И двата моста са направени по системата Bogenspengwerk (Богеншпенгверк).

Старите зидарите се заселват по българските земи  от Западна Македония на две преселнически вълни – 1760 и 1793 г. А това съвпада с началото на Българското възраждане. След идването им започват да се изграждат православни храмове от камък, преди това са били дървени и често са изгаряли при пожари.

Те започват строителството на Рилския манастир и всички строителни и зографски центрове – в Дряново, Трявна, Самоков, Банско, са свързани с тях.

Дирята, която оставили тези мъже в история, е дълбока. Храмовете, училищата, мостовете, сградите са една малка част от тяхното наследство. Огромната им заслуга се състои в това, че от ложата излизали мислещите, съзидателните, активните личности, които легнали като дялани камъни в основите на  Възраждането и издигнали символичен мост между европейските ценности и нашите традиции. По ирония на съдбата трикольорът, който сега е официален флаг на Република България, всъщност е тяхното знаме. Повече от столетие преди Учредителното събрание да приеме Основния закон на Княжество България в строения от първомайстор Никола Фичев конак във Велико Търново, знамето с бяла, зелена и червена ивица се развявало при издигането в степен на новата генерация майстори. При това на открито, на публични места, охранявани от гардовете на централната османска власт.

Българската наука продължава да ги нарича самоуки, самобитни и неграмотни строители. Въпреки че има сериозни публикации за тяхната дейност, инерцията да бъдат подценявани и с това забравяни продължава. В училищата само мимоходом се споменава за тях.

Обществото не героизира тези невероятно скромни каменоделци, които са били едновременно и зидари, мазачи, резбари, архитекти, проектанти, скулптори и художници, дърводелци и железари. Те обаче имат значителен принос за Възраждането: 

• Обединяват българите в градовете
• Те са първите обществени и синдикални организации
• Запазват българския дух и език
• Ръководят местните, църковните и обществените работи
• Четат и спонсорират издаването на български книги
• Те са пионерите на църковното и политическото освобождение

За всичко това обществото им е голям длъжник. Затова Сдружение ЗА СТАРИТЕ ЗИДАРИ издигна монумент , който да напомня да идните поколения да съхраняват техните градежи, които са националното богатство на България.