ИЗ ИСТОРИЯТА НА СТАРИТЕ ЗИДАРИ
Синът на вдовицата
В самото начало на ХІХ в., през пролетта, в една от колибите Марча край село Дряново изплакал Никола. Родовата памет пази спомена, че самият майстор е разказвал на внуците си, че баща му се казвал Йоан. Бащиното му име излиза документално за първи път след разчитането на надпис от вътрешната страна на западния вход на метоха „Св. Троица“. Постройката е разположена срещу Преображенския манастир край Велико Търново. Надписът гласи „... от основания в лето Христово 1847 априлиа 9 ден мастор Никола Йованович.“ Предполага се, че майсторът се е подписал като Йованович заради практиката в северните части на българските земи между гласните о и а да се вкарва съгласна. Остава обаче въпросът защо е използвал наставката -вич. Тя не е характерна за тези географски ширини, а за югозападните крайща на Балканите – Сърбия , Македония, Далмация.
Ще се позовем отново на родовата памет на потомците на първомайстора - така Никола Фичев е дал да се разбере, че той няма роднини от Дряново и околните села, нито по бащина, нито по майчина линия. Това на практика означава, че фамилията му е дошла в Дряновско от някъде. Но откъде?
Няма да е изненада, като кажем, че и баща му е хранел семейството си с дюлгерство. Йоан е имал статут на калфа. Предполага се, че някъде по обектите в Тракия е получил прякора си Фичи. Сигурно е, че Йоан го е носел още преди да се задоми.
Когато малкият Никола се появил на бял свят през 1800 г., били минали точно 9 години, откакто част от керваните от Дебърско и Корчанско се установили в Брацигово и околните села, а други продължили на север. Възможно ли е Йоан Фичи да е бил част от керваните, тръгнали от югозападна Македония в търсене на по-привлекателни места за работа и живот? Нямаме информация, за съжаление, той починал, докато Никола бил съвсем малък. Но като имаме предвид практиката на оперативните масони да си оказват мълчалива взаимопомощ, не е изненада, че вдовицата на Йоан е дала сина си за чирак още на десет години. Или по-точно ложата постъпила според правилото да се помага на изпаднало в беда братско семейство. Затова е съвсем естествено, че малкият Никола поел по пътя на баща си.
Няма как да се установи колко години първомайсторът е изучавал основите на различните строителни специалности. „Ортодоксалното“ научно мнение съвпада с практиката на ложата ученикът да чиракува около 8 години. Това означава, че някъде на 18-19 годишна възраст Колю Фичи (така той се подписвал и бил известен до Освобождението) бил произведен в калфа. Чирашкият му период в ложата не може да се проследи, но именно липсата на сведения говори, че е бил далече от родното си място.
Голяма е вероятността да е работил някъде из Добрич и Влашко, които били постоянни направления на дряновските строители. Оттогава се носела славата им, че били перфектни зидари и майстори на дървото. Лафчиевата къща в Дряново, която и днес може да се види в центъра на града, е построена през 1840 г. от местния майстор Кольо Гайдарджията. Уникалното в нея е, че тя е направена само от дървен материал, без да се използват никакви метални сглобки и пирони. След малко повече от две десетилетия Никола Фичи повторил майсторството на един от първите си учители като направил дървения мост над Осъм в Ловеч.
След като изкарал чиракуването и бил издигнат в степен калфа, младият мъж се отправил на юг. Очаквали го в Брацигово. Както вече споменахме, в първите години на ХІХ в. малкото селце от Южна България вече се превърнало в една своебразна столица на каменоделството, зидарството и дърводелството.
Когато калфата Колю започнал своето посвещение в тайните на геометрията и математиката, както и в свойствата и породите камък, първомайсторите там били вече една огромна плеяда изкусни строители - Никола Гюлемет, Ицо Гърнето, Ицо Прекум, Сидор, Марко Зисо, Петър Чомпъл, Рашайко, Барба, Младен, Бойчо и много други. В този исторически момент те били на върха на своята слава. Брациговци били известни не само в Цариград, а по-всяка вероятност минавали за най-елитните строители в Османската империя. Тъй като се специализирали в масивните конструкции, Високата порта им възлагала строежите на крепости, мостове и административни сгради. Акведуктите в Истанбул от ХVІІ и ХVІІІ в. били тяхна работа още отпреди преселението им. Познавали в детайли технологиите на сводовите конструкции. Познавали и тайните на хибридните варови разтвори – използвали вулканична пепел и тухлен прах, които били гаранция за дълговечност на изграденото. Като едно истинско братство те работели по държавните обекти и с другите български строителни ложи – Дебърската, Малгарската, Костурската, Златишката и Търновската. Брациговци поддържали постоянна връзка с всички тях, което ги превръщало в един сериозен субект в империята и властта им осигурявала почести и привилегии.
Затова не може да бъде изненада присъствието на калфата от Дряново в Брацигово. Споменът за неговото прибиваване там е бил дълго време жив. От направените анкети в края на ХІХ в. сред местните стари майстори става ясно, че Колю дори щял да става зет на един от устабашиите. Той обаче се задомил някъде през 1822-23 г. в родното си село, което подсказва, че престоят му в Брацигово бил свързан с калфенския му период. Там той бил произведен в баш-калфа и според строго съблюдаваните правила на ложата чак тогава придобил правото да се ожени. Вече като семеен мъж Фичето започнал да работи като калфабашия под ръководството на Станьо Марангозина. В следващото десетилетие следите му се губят. Но явно подготовката му продължила интензивно, като към вече натрупания капитал от знания и умения прибавил и дърворезбарството. А това е можело да стане в Трявна.
Марно поле, Велико Търново, 1992 г. Кирки и лопати се стоварват върху един буренясал гроб. Преди време на това място е имало гробищен парк. Инициаторите на разкопките подозирали, че някъде там е погребан гениалният строител от Възраждането Колю Фичето. Скоро кирките ударили на камък. След остраняването на тежката циментова плоча и разкриването на гроба сред тленните останки бил открит и един пръстен. Надгробният паметник не заинтересувал „изследователите“, но пък пръстенът бил старателно изследван – сребърен, със следи от позлата, явно захабен от дълго носене. Това бил типичен пръстен печат. Елипсовидното му поле е разделено на две части, е изобразена птица и две букви К и Л, а под този ансамбъл се четат буквите МАРАНГ и годината 183... Колебанията са 0 или 1.
Научният анализ и последвалата оценка, направена от ст.н.с. д-р Йордан Алексиев, гласи: „ Двете букви са съгласните от името на майстор Колю (обичайна практика при изписването на надписи в малки, ограничени полета с изпускане на гласните) т.е. със сигурност могат да се възстановят като малкото име КОЛЮ. Буквите от втория ред МАРАНГ с допълнението ОЗ/Ъ) се четат като МАРАНГОЗ/Ъ/...
Интерес представлява и изображението на птицата... В художествената литература от миналия век (пренесено от разговорната българска реч) думата ФИЧИ се използва равнозначно на ПТИЧИ. И ако приемем птичето като идеограма, т.е. в значение, на ФИЧИ, то изображението и буквите бихме могли да възстановим като КОЛЮ ФИЧИ.“
Безспорно е, че това е първият пръстен печат на Великия майстор. Но дали тази птица е личната идеограма на майстора, не е сигурно. На запазения печат на Обединената ложа (еснаф) в Брацигово също е изобразена птица между два триъгълника. Дали тя е орел, паун или феникс, е твърде спорно. Но че птицата феникс е неделима част от образния пантеон на оперативното масонсво, е безспорно, както е известно, че орелът и неговият вариант с две глави са постоянни символи и на оперативните, и на умозрителните масони. Не можем с лека ръка да подминем тези съвпадения.
Церемониалът
Марно поле, Търново, 1833 г.
„До самия град Търново имаше едно поле, има го и сега, но на него се направиха фабрики, казарми и къщи. Това поле едни го наричат Марино поле, други Марно поле. Кое е по-право, това не зная. На това поле още когато султан Махмуд, като обикалял европейска Турция, дохождал и в Търново, бил направен... един временен и за всеки случай палат. Доколкото аз го запомних по външност, този палат за времето си беше на изглед хубав и окрасен... Дворът му беше голям – широк... На северната страна на двора имаше построени конюшня, готварница и фурна”.
Това е разказ на Киро Тулешков (1846 –1904), публицист, общественик, участник в революционното движение, родом от Дряново и свързан със съдбата на Търново. След Освобождението оставил ценни мемоари за живота и практиката на занаятчийските еснафи в града.
„Когато лонджата определи деня за церемониала на тестира, тогава председателите, т.е. първомайсторите от еснафите, отиват при търновския войвода, после аенин, по-после паша, а до освобождението ни мютесарифин, и го помолват да си извършат церемониала на тестира в двора на този палат и да се възползват от фурната и голямата готварница... В кухнята имаше пет големи казана съзидани и фурната си имаше всичките принадлежности. Да им се отстъпи само двора нямаше толкова нужда, отколкото кухнята и фурната. Отстъпваше им ги той по драго сърце, защото целта е благородна...
Три дена преди да почне церемониалът, пращаха се хора да направят някои поправки заедно с един от бирниците, който да ръководи работата. Повечето такъв се пращаше от дюлгерския еснаф, защото работата, която ще се извършва, е по неговата специалност.
Всичко е вече готово, ето го и определения ден дойде, когото заинтересуваните с голямо нетърпение очакваха. Още от тъмни зори всичко се раздвижва, почти целия град, може да се каже, се намираше в движение, защото не че се интересуват само ония, които ще бъдат произведени, но и техните родители, роднини, приятели и познайници. Всички искат да видят този толкова време очакван церемониал. Улицата на града, която води за Марино поле, заприлича на парижки булевард, защото тя едвам побира народа, който се стреми... към Марино поле. Най-после дохождат и първомайсторите, защото, освен заинтересованите, всички са били в черкова.
После отпуск на черкова ще се почне и церемониалът. Пет или шест души турски стражари още от рано сутринта вече се разхождат из двора на палата. Всички се събират. Един от най-старите първомайстори ще отреди един от майсторите да ръководи церемониала и му подаде един шал, с когото да препаше ония двама от баш-калфите, които ще вървят най-напред. Като му подава той шаловете, а сам първомайстора препасва церемониалмайстора и му казва: “По този начин ще препашеш новите майстори със знака на производството”. Шалът се препасва по този начин: дясното рамо преминава през гърдите и през гърба и под лявата ръка по-долу от пояса се срещат двата му края и се забождат с една игла или пък, ако са по-дълги, свързват се... Дава на всекиго по една добре одялана тояжка, вапсана със зелена боя. Нареждат се два по два в двора на палата. С тях заедно ще вървят отстрани някои по млади майстори, като собълтер офицери, които носят и те в ръката си по една тояга ..., вапсани с червено, зелено и бяло, освен това имат изработени четири ръба, но много тънки. Най напред вървят двама майстори един до друг. Единият от тях носи знамето. И то е трикольорно: бяло, зелено, червено. Вторият до него носи гюнията (гюния е една линия, която има дължина около 30 см и на единия и край има равнобедрен триъгълник).
До тези двамата върви церемониалмайсторът.
Редът е такъв. След знамето и гюнията трябва да вървят ония, които ще бъдат произведени в майстори, след тях вървят ония, които ще бъдат произведени в баш-калфа. Наредени по този начин, първомайсторът дава знак и наредени тръгват чинно..., мълчешката излизат из двора и почват да обикалят Марино поле. Зрители много.
В двора остават първомайсторите и майсторите. Те се събират по няколко души на едно място и се разговарят... най-вече за баш-калфите... Дордето ония обикалят, в кухнята и фурната има голяма работа, всички бързат, всички се подканят. Калфи и чираци тичат, шетат все засмени и весели. Няма недоволни.
Не се минава и половин час от излизането на ония, които обикалят, и по тревата в двора се постилат дълги и предълги масали, върху които се слага хлябът и яденето. Те служат за трапеза.
Когато яденето вече е готово, когато хлябът е вече изпечен, то доброволните шетачи почват да носят най-напред хляба, начупват го на късове и го нареждат по краищата на месалите, за да може да поизстине до завръщането на обикалящите. Церемониалмайсторът не е участвувал първи път на такова тържество, той е практичен и си знае работата. Щом види, че е време за обяд, той дава команда да се измени маршрута. Да, но и оня, който командва в готварницата и фурната, и тоа си е изучил добре занаята. Щом той види, че маршрутът на обикалящите е променен, то и той от своя страна заповядва да почне да се носи на трапезата онова, което е нужно за най-напред. Той не е забравил да приготви няколко шишета с пръщинена (джибрена) ракия, която ще даде началото на гощавката.
С нареждането шишетата с ракията домакинският командир известява на първомайсторите и майсторите, че обикалящите вече се завръщат. Всички първомайстори и майстори се нареждат на една страна и кой каквото има да подарява на новопроизведения вече негов нов майстор, слага отпреде си и чака спокойно завръщането им.
Най-после влизат в двора всички пак така наредени, както излязоха, чинно, тихо и мирно, без шум. Щом влязат и последните, всички по командата на церемониалмайстора се запират и се обръщат с лице към първомайсторите и майсторите, които с радостна усмивка гледат на своите вече бивши ученици и работници. И на тях им е весело и радостно, че са могли да изучат своите калфи от ученици да достигнат до майстори.
Когато се установят добре, тогава най-стария от първомайсторите, като стъпи два разкрача напред, ще произнесе една реч, на която съдържанието и думите е това: “Момчета, с препасването на шаловете, обикалянето на полето не е свършено вашето производство от баш-калфи в майстори. Както и на ония, които ще застъпят вашите места. Тяхното производство се свършва с това, а ... вие трябва да получите знаковете на вашето производство... дюлгерите - триъгълник, тесла, аршин и мешена престилка. Вие ще бъдете вече майстори, вие ще имате право да си условите калфи и чираци ... Всичко това е много добро, но да гледате да не посрамите майсторите си, които толкова години са полагали голям труд да ви учат, за да можете и вие като станете башкалии, да си изкарвате хляба честно с труда си. Бъдете всякога честни, работливи, щото който си работи работата с присърци, то и работата него ще го храни. Ако се лените и не работите садикане (усърдно) работата си, то не ще можете и да се прехраните. Сега, когато ставате башкалии, да не помислите, че като нямате чорбаджия и колкото париците сте си спестили, да ги прахосате. Вземете пример от вашите майстори – лягайте си вечер по-късно и сутринта ставайте по-рано. Само по този начин ще можете да добиете онова, за което сте се трудили толкова години. Работата никога не съсипва човека, а като я работи садикане – обогатява го. Бог да ви благослови и той да ви е на помощ. Амин.”
Всички казват амин.
След тази си реч първомайсторът се обръща с друга реч към баш-калфите... с тези две речи първомайсторът е насърчавал новопроизведените, така и баш-калфите.
Церемониалмайсторът дава знак на най-първия от новите вече майстори да излезе от реда, да отиде при първомайстора, да му целуне ръка и да му даде подарък. Подаръкът се състои от една бяла шапка... и един хилал. После отива при своя майстор. като му целуне ръка, даде и на него една шапка, един хилал, една риза и бели гащи... Майсторът: ”Ето тези сечива, които ще ти помагат да си храниш къщата и да печелиш. Вземи ги, работи и богатей. Бог да ти наспори работата. Амин.” След това новоприетият тръгва навред да целува ръка, но не дарява вече никого. Вторият и той ще прави същото...
Баш-калфите и те целуват ръка, но никому никакъв подарък не дават. Щом се свърши целуването..., първомайсторът седне на трапезата, насядат всички като се наредят по старшинство. Най-после насядат и новопроизведените, а баш-калфите поемат яденето от ония, които го носят и го нареждат. Най-напред дават шишетата с ракия. Първомайсторът като ще пие, ще благослови и подава шишето на оногово, който е до него... шишетата с ракия се срещат и си отиват. Чорбата вече е подадена и се почва обядът. След чорбата идват вече разни яденета, но това е най-главното, че яденетата не се сипват в европейски чинии, а в български гледжосани паници. Вилици нямаше, с пръсти ядяха.
След ракията – чорбата, а след нея дохожда и виното с бъклиците. Разумява се, че най-напред почне пиенето първомайсторът, за да благослови новопроизведените... Никакви тостове и речи. Заменяха ги благословиите...
Щом като се преполови яденето, първомайсторът заповядва на свирачите да ударят тъпаните и да надуят зурлите. Угощението става по-весело... най-после донесът и пилафа. С това яденето свършва, произведените стават от софрата, а майсторите още и не мислят такова нещо... Напълнят бъклиците... мезе пъстарма и суджуци, а младите весели и превесели... сладко си разговарят.
Церемониалмайсторът заповядва на свирачите да свирят на хоро. Стане старият първомайстор, поведе хорото; наловят се всички майстори и новопроизведени майстори, залюлее се онова хоро,... След две-три обикаляния старите майстори си сядат.., а младите – това им трябваше... наловят се и те и хорото става вече по-голямо и буйно. Веселието е чистосърдечно, без завист и злоба. При толкова народ и повечко пийване никакви скандали не ставаха, защото виното да го има в изобилие, но всеки си знае мярката и колко му вдига главата... Налагат си доброволна дисциплина.
Едно събиране от 250 души и виното в изобилие... не се е случвало в подобни веселия на най-малък скандал, ако да е имало разнохарактерни хора...
Слънцето вече се преваля към запад и скоро ще се скрие зад върховете на Стара планина. Първомайсторът си знае работата. Повиква церемониалмайстора и му дава заповед да изкомандва за отиване по домовете си. Новопроизведените се наредят пак двама по двама, както във време на маршировката и тръгнат към града, дето влизат с церемониала... Всичко вече свършва.
Така се е извършвал обряда на производството на нови майстори и баш-калфи, когото аз донегде помня и за когото подробно ми разправи дядо Георги Цветков, когото през 1891 г. нарочно разпитвах, който е участвал в три такива тестира.
...
Не помня други еснафи частно да са правили тестир и затова не мога да кажа нищо за тях, а ще се огранича да кажа за дюлгерския, в който, ако и дете, аз пак взех участие, защото баща ми, като един от майсторите, тури ме в реда на ония, които произвеждаха. Този последен тестир се казваше, че беше общо за всички еснафи, но все пак си носеше името дюлгерски тестир.
През 1851 г. се направи последния дюлгерски тестир. Думата тестир е арабска, която преведена на български точно значи препасване. Този види се е пренесен от Изток, защото както е познато изобщо в стари времена, индустрията е процъфтявала там и постепенно е била пренесена от Изток на Запад. Така се е случило и с тестира... когато се е извършвала церемонията на тестира, препасват ония, които ще ги произвеждат в нови майстори или ония, които ще ги произвеждат в баш-калфи, препасват ги с шалове от дясното рамо през гърба и гърдите под лявата мишница и там срещат двата края, забождат ги с игла... Препасване се казва още, че когато някой дюлгерин го произвеждат от баш-калфа в майстор, то майсторът при когото е учил му препасва една престилка от мешина...”
Исторически са документирани три ритуала по издигане в степен в Търново – през 1833, 1836 и 1851(54) г. Това обаче не означава, че те са само три през това столетие. Напротив, това е била строго спазвана практика. Провеждали са се редовно и шумно. Всъщност това е било цената, която ложата плащала на властите, за да води своя скрит живот далече от любопитните погледи.
И Никола Фичи, който вече се е преселил в Тернов, така той е наричал Търново, е препасал престилката на майстор през 1833 г. или 1836 г . Тези два тестира разделят научните мнения за това, кога Никола Фичи станал майстор, но е сигурно, че дотогава е бил под ръководството на Иван Давдата и Димитър Софиалиата. При два строежа той имал шанса да довърши започнатото от тях. Димитър Софиалиата бил екзекутиран като организатор на Велчовата завера, а Иван Давдата се разболял. От 1836 г. следите на Никола Фичи се губят за 4 години. Къде е бил той?
Източник: „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масотство” – историческо разследване