Арх. Драгомир Йосифов, проектант на монумента „За старите зидари”

Арх. Драгомир Йосифов, проектант на монумента „За старите зидари”:

Намираме широка обществена подкрепа

Арх. Драгомир Йосифов е роден 14 март 1978 г. във Велико Търново. От юни 2014 г. е докторант по специалността „Архитектура в областта на опазване на културното наследство” при ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна и преподавател в него по дисциплината „Реконструкция на сгради“. Преди това е завършил бакалавърска степен по история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” - Велико Търново, и магистърска по специалността „Архитектура” във ВСУ „Черноризец Храбър” - във Варна. Участвал е в разработката на множество обекти в областта по опазването на архитектурното и културното наследство. Има натрупана богата професионална практика от екипната работа със специалисти, като чл.-кор. на БАН, проф. д.а.н. арх. Атанас Ковачев, доц. д-р. арх. Красимира Вачева, проф. археолог Хитко Вачев, доц. археолог Павлина Владкова, д-р археолог Иван Църов и доц. археолог Константин Дочев. Участвал е като помощник-ръководител при провеждани научно-проектантски експедиции на Никополис ад Иструм и Големия остров на Дуранкулак. Автор е на публикации в сборниците с доклади от Петата (2011), Шестата (2013) и Седмата (2015) международна научна конференция „Архитектура, строителство – съвременност” във Варна и др. Член е на Сдружение „За старите зидари”.

Арх. Йосифов, как приехте предложението на Сдружение „За старите зидари” точно Вие да създадете проект за издигането на паметник за увековечаване делото на възрожденските ни майстори строители?

 Естествено за човек с моите разбирания за родолюбие и дълг, със силно чувство за преклонение и възторг от работата на нашите неповторими възрожденски майстори приех предложението с чувство на радост и въодушевление, но и със страх, боязън и респект, носени от гения на възрожденските майстори строители. Това предложение бе чест за мен.

А защо?

Много е трудно човек да се пребори със собствените си чувства и емоции при започването на един такъв проект с цел да се увековечи делото на „Старите зидари”. Емоцията си казва думата, когато трябва да се вземе едно или друго решение, свързано с облика на монумента. Много трудна задача беше да се преодолее собственото съмнение дали именно аз съм най-подходящият проектант. Естествено всичко гореизложено е вече минало и решението е наяве.

Като проектант на монумента смятате ли, че наистина неговото място е във Велико Търново и точно в парк „Дружба” до гроба на Уста Кольо Фичето, и какви са аргументи Ви за това?

 Идеята монументът „За старите зидари” да бъде съграден в парк „Дружба“ във Велико Търново не е случайна. В този парк се намира гробът на Уста Кольо Фичето, а монументът ще бъде в един масив и в непосредствена близост до него. Напълно логично развитие, предизвикано от авторитета на големия майстор строител, който отново ще е заедно с „тайфата” си. Това, разбира се, е символично, но категорично потвърждава идеята за избор за местоположение. Важно е да се подчертае, че монументът не е само в чест на архитектон Никола Фичев, а на всички свободни зидари, което още повече увеличава ореола на сакралността.

Споделяте ли това решение с младите хора, с Вашите студенти, с близките Ви, с приятели и граждани, какво е тяхното мнение?

Досега, където и да съм споделил, разговарял или показал проекта, не съм срещал неодобрение, а точно обратното. Разбира се, всеки приема идеята за изграждането на монумента по свой собствен, но винаги свързан с положителни емоции начин. Оказа се, че младите хора не знаят за съществуването на гроба на Кольо Фичето. По-възрастните пък приеха идеята изключително радушно, за да не тъне лобното място на Никола Фичев в забрава. Студентите възприеха архитектурата на монумента за обединяващ символ дори на целия парк, а гражданите си зададоха въпроса дали няма да е добър повод това сакрално и свързано с историята ни място да бъде включено в туристическите маршрути на Велико Търново.

Известно ми е, че Вашият проект за монумент „За старите зидари” е преминал през обсъждане и е получил одобрението на едноименното Сдружение. В ход ли са вече държавните и общинските законови процедури за стартиране на строителството му?

 Все още не сме депозирали намерение за започване на процедура, но това предстои съвсем скоро. Всичко е свързано с графика на Сдружението. Важно е, че е изяснена законовата методика, която трябва да се премине, за да се достигне до издаване на разрешение за строеж и последващо строителство. Едно е сигурно, чака ни не толкова лек път, докато стигнем финала. Можем спокойно да кажем, че тепърва предстои трудното. Трябва обаче да се отбележи, че намираме много широка обществена и институционална подкрепа.

Какви архитектурни идеи сте вградили в своя проект за този паметник и какво трябва да ни внушават те?

Самият проект премина през една доста сериозна предпроектна и времева подготовка. Преодоляване на лични чувства и съмнения, докато монументът „За старите зидари” достигне до настоящия си архитектурно-обемен образ.

В работата по проектирането се включиха абсолютно безвъзмездно и мнения с предложения на други специалисти, като скулптури, художници, историци, преподаватели в университети и др., което направи проекта интерактивен, а не индивидуален.

 По същество за архитектурната идея може да се говори много, защото тя наистина мина през доста трансформации, но по-добре да разкажа накратко за финалния и одобрен от Сдружението проект. Неслучайно казах, че в екипа се включиха и редица други съпричастни на идеята хора, защото след подробно историческо проучване се разбра, че всъщност настоящият парк „Дружба” е разположен върху площта на старото Великотърновско гробище. Там са лобните места и на Добри Войников, Кольо Фичето, Христо Караминков (Бунито), Никола и Мария Габровски, Венета и Иванка Ботеви и др. известни исторически личности, които не са преместени. Точно това провокира и идеята ми монументът в цялостния си архитектурен обем да последва напълно логичната идея за изграждане на „параклис“ в едно такова свято място, който обаче чрез средствата на специфичен изказ и интерпретация да разкаже за нашите първо майстори. Това всъщност се оказа едно напълно логично и последователно решение, което по никакъв начин не нарушава хармонията на историческата средата и парка, а точно обратното - допълва ги и им предава един завършен архитектурно-художествен образ, имащ стойност на монументално скулптурно произведение. Идеята за монумента изцяло интерпретира архитектурни детайли и характерни строителни елементи от гениалниото творчество на Уста Никола Фичев. Също логична и напълно естествена развръзка, предвид местоположението му в непосредствена близост до гроба. Това е причината, поради която монументът може да бъде определен като еклектика на неговото творчество с вплетени детайли от характерната църковна, мостова, гражданска и обществена архитектура. По същество е и един разказ за професионалния живот на тези велики български строителни гении. В „параклиса“ символично е втъкан и инструментариумът, с който е боравил майсторът зидар-архитект, като чука, длетото, пергела, отвеса, правия ъгъл, както и резултатът от неговата работа.

Дата на публикуване: 23/12/2016