Красимир Георгиев, председател на УС на Сдружение „За старите зидари“

Красимир Георгиев, председател на УС на Сдружение „За старите зидари“:

Дойде времето да мислим конкретно за реализацията на проекта за монумент.

Често човек получава вдъхновение на различни места и по различен повод. Вдъхновението ни дава основание, криле и се замисляме за това, как онова, което ни вълнува и харесва, да го пречупим през собствените си мисли и да оставим някаква си следа, която да има значение не само за самите нас, но и за обществото като цяло. Интересен е случаят, в който попаднах на книгите на Румен Василев, и от там почерпих вдъхновение, че една разказана по особено интересен начин история може да има живо проявление и да остави паметен знак на българите за изключителния принос на строителите ни от времето на Възраждането. Въпросите, както обикновено става, човек си ги задава, след като натрупа достатъчно сведения, информация за това откъде е започнало всичко, как се е развило и каква следа е оставило в съзнанието на съвременното общество. Така идва и желанието не да изтъкваме своята лична значимост, а да обърнем вниманието на всички откъде идват и какво съдържат значимите дела в историята на Отечеството, които са формирали идентичността на българското общество, на българската нация. Можем да ги открием в различни проявления. Историците често работят по канавата, която са свикнали. И в изтъкването на подвига на нашите революционери, борци за национална независимост, забравят за един друг подвиг, при който става дума за съзиждане, изграждане, оставянето на значими знаци, които са паметни за строителните умения и характера на българите при утвърждаването на националния строителен гений. Все си мисля, че можем да направим някаква аналогия между едните и другите важни проявления на българщината във Възраждането, дали основа за българското освобождение по начин, по който тези хора са възприемали всичко покрай себе си. Оттук идва и втората препратка - в нашите съвременни дни, от вълненията, които имаме, от битността, в която живеем, дали забелязваме с достатъчно достойнство тези изключителни архитектурни и културни паметници, които нашите предшественици са ни оставили? И често сме измъчвани от дилемата за това, дали някой друг край нас има сетива да ги открие, и два пъти повече сме измъчвани от това, дали на днешното младо поколение на банките в училището и в университета има възможността и желанието някой да му покаже тези образци на българщината, за да има една национална приемственост в разбирането, че трябва да оставим след себе си нещо значимо, важно или ценно за обществото. Да не бъде само като знак-поклон, а един знак, който да обърне внимание на всички останали и да ги призове: Вижте, чуйте, разберете! И това да бъде направено така, че следващите и последващите поколения да се връщат към подобна тема.

 И тези общи разсъждения могат да обяснят защо човек като мен започна да търси съмишленици, хора, които имат сетивата да откриват всички тези паметни знаци на българския строителен гений през годините, без сами да сме пряко ангажирани като професия и образование с архитектура, строителство, геодезия или каквото и да е било да се докосва до тези неща. Но имаме чувството за мяра, за красота, за възприятие на всичко онова, което е останало. За всеки един детайл на строителните паметници от онова време. Затова вдъхновението ми беше споделено с голяма част от членовете на Сдружението „За старите зидари“, които намериха първо за себе си сами отговора, а след това и общото вдъхновение да тръгнем по пътя, който сме искали, изпълнявайки тези няколко на пръв поглед големи цели. Да направим значима стъпка, покрай която тези цели да могат да бъдат изпълнени.

Създаването на паметник или монумент „За старите зидари“ започна по много интересен начин за нас – със справка в енциклопедиите и справочниците по терминологията. Кое е паметник, кое е монумент? Разговорите ни минаха през етапа на разсъжденията, че построеното от старите майстори е толкова значимо заради изкусните умения и всестранните знания, които те са имали, и същевременно за гениалната простота, с която са го постигнали. И оттук нашата претенциозна задача, която си поставихме, да им издигнем монумент, трябваше да отговаря от една страна на творческото вдъхновение на старите зидари, а от друга - на естествената човешка простота, която всеки от нас сега може да открие в тези исторически културни и архитектурни паметници. Така направихме и следващата крачка, като си дадохме сметка, че едно начинание може да бъде успешно само когато е добре организирано. И представено пред обществото по начин, който отговаря на законите, на правилата, по който може да се реализира една такава инициатива. Така се роди идеята за създаване на Сдружението. В него се събраха изключително подготвени и талантливи архитекти, строители, инженери, журналисти, писатели, които имаха в своята професионална кариера и много практически достижения. Това допълни и списъка на хората, които освен вдъхновение и сетива да открият красивите неща имаха зад гърба си опита, добит през своите години професионална работа. Решихме нашето поле на изява да бъде към всички български граждани, от една страна, а от втора страна, да задълбочим нашата съвместна работа по темата с професионалните гилдии, свързани със строителството, в страната – Камарата на строителите в България, Съюза на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Все хора, които бяха естествените ни партньори при реализиране на идеята за издигане на паметника-монумент. Списъкът на съидейниците днес вече е много дълъг. Първите ентусиасти преживяхме много преосмисления за пътя, по който искахме да вървим. Стигнахме до извода, че с документалните изразни средства на киното можем да представим достатъчно пълноценно идеята, която не само да грабва със своя разказ и картина, но и да обяснява смисъла и целта на това, което искаме да направим. На тематичните ни съвместни страници с Камарата на строителите в България във в. „Строител“ разказахме за филма, който направихме, за отзвука от него и разпространението му в цялата страна. Най-интересното е, че той, освен че стана интересен и вълнуващ, богато илюстративен и просветен разказ, се превърна и в мост, по който преминаха в нашия лагер много нови симпатизанти на инициативата ни. Хора, които подкрепят каузата, които изявиха желание и се включват активно в нейната реализация. Филмът се превърна в една емблема, в запазена марка, защото много от нашите партньори го поръчаха като възможно най-добрия подарък за своите гости и колеги. От друга страна, филмът заживя своя живот и в буквалния, и в преносния смисъл, не само изпълни посланието, което бяхме поставили като цел пред него, но и започна да акумулира средства, които позволяват да направим реални стъпки в осъществяването на проекта. Този път си струва да отбележа това, че нашите срещи, представяния на филма и всички останали неща ни срещнаха с арх. Драгомир Йосифов от Велико Търново. Човек, който не трябваше да бъде убеждаван, който имаше нагласата предварително, натрупана вероятно във времето, когато е бил отличен студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, може би в преподавателската му работа в няколкото университета в България, където младите хора са му задавали не един и два въпроса по тази и други подобни теми. Но така или иначе, срещнахме човек, в главата на когото вече имаше готова идея как всичко, към което се стремяхме, би могло да стане и как по най-добрия начин биха се случили нашите фантазии. Неговата работа с нас премина през много интересни периоди. В процеса на обсъждане на значението на посланията, които искахме да оставим в паметника монумент „За старите зидари“, той ни предложи между 15 - 18 варианта, които със средствата на съвременните компютърни технологии, визуализирани по начин, по който още на етап проектиране на паметника ни накара да заживеем още по-силно с неговата съдба. Но не само това – арх. Драгомир Йосифов инициира у нас силно желание да започнем да търсим и други функции и съдържание на паметника, които да продължат осмислено живота на Сдружението и след завършването на проекта за неговото построяване. В този смисъл се задълбочиха нашите срещи и съвместна работа с Гимназията по строителство и геодезия във Велико Търново. Едно училище със забележителна собствена история и постижения, преминало през времето, когато е носило името на Кольо Фичето, а сега вече името на търновския индустриалец Ангел Попов, който е дал идеята за създаването на училището през 1943 г. и е дарил на общината земята и първата му сграда. Там намерихме партньори, които също започнаха трескаво да мислят как ще се грижат и изпълнят с живот и съдържание пространството около паметника и ще използват неговите символни знаци за професионалното и патриотично възпитание на своите ученици.

А ние сме вече на финалната права и дойде времето да мислим конкретно за реализацията на проекта с партньорите ни от община Велико Търново. И с подкрепата, която ни дава кметът на общината Даниел Панов, след като се очертаха контурите на паметника и след като избрахме мястото в парк „Дружба“, непосредствено до паметната плоча на гроба с тленните останки на Уста Кольо Фичето, където предлагаме в общ монументален ансамбъл да се включи и паметникът „За старите зидари“, се върви по законовите стъпки за реализирането на проекта. Особено ни е ценна всестранната подкрепа, която получаваме в партньорството си по неговото осъществяване от Камарата на строителите в България и Съюза на архитектите в България. Те безрезервно застанаха зад нас не само с финансовите средства, с които са готови да се ангажират за изграждането на паметника, но най-вече с възможността натрупаните от техните организации опит и умения да бъдат по някакъв начин реализирани в самия проект. И обратно – паметникът да служи и на благородните каузи на техните организации.

Дата на публикуване: 18/11/2016