Уста Кольо Фичето построил едновременно моста край Бяла и църквата „Св. Троица” в Свищов

Едва ли има по-красноречив факт в легендарната строителна биография на Уста Кольо Фичето за неговия организационен талант от този, че той е строил едновременно два от своите уникални и изключително важни за времето си обекти – моста на река Янтра край Бяла и църквата „Св. Троица“ в Свищов.

През 1865 г. започнало реконструиране на трасето по пътя Русе – Търново. Това станало няколко месеца след като в Османската империя започнала административна и съдебна реорганизация. Новото деление на страната било на вилаети, санджаци, каази и нахии. По френски образец се предвиждало и създаване на градско общинско управление. А за началник на Дунавския вилает бил назначен френският възпитаник Ахмед Мидхат паша – реформатор за предотвратяване на настъпващия разпад на Османската империя, на когото една от първите задачи била да започне изграждането на пътища и строителство в градовете. Важна цел в изграждането на пътната структура в Дунавския вилает бил именно пътят между Търново и Русе, като част от новото шосе, свързващо главния град на вилаета Русе със столицата на Османската империя. Но освен че за осъществяването на този план липсвали достатъчно финанси и се строял на ангария от българското население, имало и един друг голям проблем, а това било преодоляването на широката и сравнително дълбока река Янтра по трасето на пътя, североизточно от село Бяла. Съществуващият стар дървен мост бил лесно уязвим на природните стихии и намалявал надеждността на новия централен път. Губернаторът на Дунавския вилает Мидхат паша възложил на областния инженер Людмил Рола Гавронски – поляк на турска служба, да проучи терена и да му даде сметка за строителството на нов масивен мост. Без разходите за материали и за общите работници възпитаникът на Харковския университет определил цена, съобразена с тогавашните пазарни условия, която възлизала на 3 000 00 гроша. Непосилна цена за всеобщата икономическа стагнация, стиснала за гушата Османската империя. Така се стига до една от най-популярните, незаглъхваща с времето и оставила дълбока след в историята ни среща между Мидхат паша и 65-годишния Кольо Фичето. Наричали вече така човека, чието реноме на „баш майстора от Търново“ го издигнало във важен специалист в строителството и архитектурата. Той вече бил построил своя мост над р. Росица, дълъг 110 м, преди десетина години, който разнесъл славата му на добър строител на мостове.

Първата среща в Русе била кратка, разказват изследователите. След като получил вест да се яви, той потеглил веднага. Популярно описан и добре известен е следният кратък диалог от първата среща между двамата:

– Можеш ли да построиш мост на Бяла и колко ще струва? – попитал Мидхат паша.
– Ще го построя, но колко ще струва, ще трябва сам да проверя – отговорил майсторът, попитал само за срока и побързал да си тръгне за Търново.

ФРазказват, че минал край Бяла. Огледал мястото и направил своите измервания. Било интересна картина. Майстор Никола Фичев представлявал любопитна за случайните пътници гледка. Газел из Янтра напред-назад с дълго въже и дълга върлина в ръката. Измервал дълбочината на реката, опъвал въжето. Спирал, замислял се, оглеждал скалите по брега. Според едни, като се прибрал в Търново, купил шест оки восъчни свещи и разтапяйки ги, започнал да прави макет на бъдещия мост според представите си и взетите мерки. Според други такъв макет направил пред Мидхат паша при втората им среща за моста. Но така или иначе се твърди, че това бил единственият негов строеж, за който той направил предварително в умален мащаб восъчен макет. След това подготвил проекта, направил сметките за неговото строителство и в уречения ден и час влязъл в кабинета на губернатора на Дунавския вилает, за да му каже колко ще струва мостът край Бяла.

Както е добре известно, Мидхат паша останал много учуден и поискал повторно да чуе, че вместо 3 000 000 гроша, каквито сметки му представили неговите инженери, майстор Никола Фичев му посочил сумата от 700 000 гроша. „Паша ефенди, ако не съградя моста за седемстотин хиляди гроша, вземи ми главата!“ – бил казал майсторът и уточнил за още по-голямо учудване на Мидхат паша, че при това ще построи моста за година и половина вместо за две.

И според част от изследователите на делото и живота на Уста Кольо Фичето той именно тогава пред очите на пушещия наргиле Мидхат паша изработил от восъчни свещи макета на моста. А омагьосаният от уменията на нашия майстор турски управник заповядал строежът да започне незабавно.

Почти по същото време – през пролетта на тази 1865 г., на 14 април, на 30 км от Бяла, в Свищов, е поставен основният камък на една от най-красивите църковни постройки в България – тази на храма „Св. Троица“. Свищов се славел като град с големи финансови възможности и се сдобил с терен и средства за издигане на нов величествен храм. Не били обаче малки претенциите на богатите свищовлии и техните съграждани, живеещи в Букурещ и Виена, та затова и те като губернатора на Дунавския вилает се обърнали с поръчка за строителството на храма към главния майстор от Търново.

В тези два обекта – моста и църквата, гордост на нашия строителен гений и до днес, вече влезлият в пенсионна възраст Уста Кольо Фичето успява да вгради целия си арсенал от познания и умения, за да овладее коварните води на Янтра при съграждането на моста и да издигне върху крайно нестабилна почва устойчива църква в Свищов, без каквато и да е било строителна техника, да подготвя чертежите проекти на всяка основна част от строежите.

За две години великият български майстор положил огромен труд за 1 000 000 гроша. Под негово ръководство едновременно работили на моста и църквата стотици работници. Любопитна е цифрата на надниците само при строежа на „Св. Троица“ – 18 626 гроша, която сама говори за положения труд в Свищов.

Когато Мидхат паша начело на правителствената делегация приемал в „един топъл септемврийски ден на 1867 г.“ готовия Беленски мост (църквата „Св. Троица” в Свищов е осветена на 19 септември 1867 г.), го очаквала изненада. Защото уникалното за европейските разбирания каменно съоръжение не било просто мост, а истинско произведение на изкуството. Великолепната символна каменна пластика за моста била създадена лично от най-големия ни възрожденски майстор.

До нас с легендата за този миг са достигнали следните думи, които разказвачите приписват на турския губернатор: „Голяма хубост си сътворил, майстор Фичеоглу. Затуй и султанът те награждава с най-високата чест – златен орден „Меджидие“. Майсторството ти е везирско! Но от мен ще ти кажа – ако не беше такъв голям майстор, на средата на моста бесилка щях да заповядам да издигнат и да те окачат на нея заради онези ръце, които разкъсват веригата, заради лъва и двуглавия орел. Зная какво искаш да кажеш…“

 

Дата на публикуване: 28/10/2016